Много често хората просто никога не се харесват на снимки, дори и за страничния наблюдател кадъра да е „прекрасен“, те смятат, че изглеждат ужасно и са нефотогенични. На какво се дължи това? Какво трябва да се случи за да можем да приемем себе си такива, каквито сме? 

Нека се замислим как всъщност възприемаме себе си на снимка – снимката е огледален образ на нашето лице. Колко дълго можете да стоите и да се гледате в огледало? Пробвайте! Не е много лесно, нали? За някои може би е по-лесно разбира се. Една важна характеристика на човешкото лице е асиметрията. Когато ние се вгледаме в тази асиметрия е твърде възможно да забележим неща, които да ни накарат да се почувстваме некомфортно. И нещо повече. Когато гледаме снимка, виждаме нашето лице така, както изглежда за околните, а не както го виждаме в огледалото. Друга тенденция е хората да задържат вниманието си и изобщо да наблюдават повече и първоначално дясната половина на лицето на събеседника си, т.е. погледа е насочен наляво.

Същото правят и кучетата, които знаем, че умеят да четат емоциите на хората изключително добре. Още по-интересно е, че кучетата се вглеждат повече в дясната половина на лицето на хората, но не и на себеподобните си.  Асиметриите в лицата ни, малките движения на стотиците мускули в лицата ни са изражение на нашия вътрешен свят.  Освен това, от голямо значение е начина, по който ние приемаме критика или обратна връзка от останалите – като цяло запомняме това, което кореспондира на нашата вътрешна представа за нас самите. 

Ако смятаме, че сме много разсеяни и несериозни и имаме това вярване, дори и някой да ни каже обратното е много вероятно дори и да не го чуем. Същото се отнася и до фотографиите – ние имаме определена представа за нас самите и когато видим нещо различно от огледалния образ на нас самите, сме склонни да не го приемем.  Не случайно хората харесват селфитата толкова много – те са точно огледален образ на нас самите, който на всичко отгоре чрез различни приложения, можем да модифицираме така, както ни харесва на нас самите!    

С какво може да ни е полезна тази информация обаче? Ето как – ако сте шофирали кола с десен волан в страна с обратна посока на движение, със сигурност не ви е било лесно в началото. Същото е ако шофирате и две коли, едната автоматична, другата с ръчни предавки. Но ако сменяте алтернативно двете след известно време се случва нещо интересно – мозъкът свиква да „превключва“ между двата режима на работа почти неусетно.